Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 17:45 - Морска приказка
Автор: ve4ernica Категория: Изкуство   
Прочетен: 5917 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.08 18:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Морето в една далечна и почти нечувана страна било от чудновато до почти вълшебно. Представлявало торта. Всички знаем, какво е торта. Такава за ядене, глазирана от пенливи вълнички - морски зайчета. Имало и слънчеви зайчета  - за които се радвали да видели й хората, за да стават по-добри. Вълшебствата във вълшебните приказки оживявали едва щом добрината преминела напред и отстъпвала няколко педи над лошотията. Лошотията пък била другата сестра на приказната магия в езерото и правела от време на време мизерии за да не се радва много щарството на спокойни дни.
Морето имало плитчини, дълбини, по-големи и по-малки пясъчни замъци от златни перлени мидички, които можели да покоряват с блясък всеки гмурнал се морски и не само посетител.
Всичко това в морското кралство управлявал Вятърът на морето, както и помощник морската полиция, състояща се от множество морски кончета . Кончетата имали мидички - кралски и бронирани щитчета на телата си, за да се различават от другите морски конета. Не полиция. Малките си нослета надушвайки опасни шумове, тропало на вятъра и той ги свиквал на съвет. Морският съвет бил нещо много, ама много лошо нещо.
Хората имали право да посещават само най-горните слоеве на прозрачните, солени води и да не ходят в дъжд и буря в морето. То било забранено от закон, по-страшен от страшните. Морето имало свойството да убива, чрез гръмотевичните бури. Морският бриз и в същото време - крал на морето, се грижил тези хора, които замърсявали и носили пакости да бъдат отстранени и наказани.
Морето - посрещало човеците в чиста и сълзлива вода и всички се потапяли в удоволствие и съблазън. Райски приказни морски цветя, камъчета, миди и рапани разказвали за техните красиви подводни светове.
Когато забушувало и виело, като удавник, човешки крак не стъпвал вътре.
В дълбините на морското царство живеели старата драконка, рибата с голямата глава, водните кончета, рачетата, водораслите и още купища герои.
Рибата с голямата глава и огромни морски чудовищни размери - наричали и още страшилището на морето. Всички се страхували, че ядяла малки деца се носила мълвата чак до човешките уши. Те искали да я убият, но все не успявали. За някой била мит, а други твърдели че я виждали в бурни и пенливи води.
Разбира се, че не ги ядяла, но имала остри зъби и дълги.
Плашела само в нужда, когато корабчето сърдито потегляло към други светове.
Тя - имала роля да управлява кораба.
Освен море, корабчето се понасяло към други светове, тръгвайки към приключения.

Във всяка страна имало различни пенливи, влюбващи в живота или залязващи малки и големи истории, който се разтваряли в морето и ставали миг от една вечност. От блян на гребена на вълнана.
Далфините, водили хората към бреговете и помагали от изгубване. Те ги гледали и не можели да направят своя поздрав без да се снимат със своите сладки малки усмихнати далфински лица.
Те махали на човеците преди да се загубят навътре в морските ширини и отплавайки само сивеели гръбчетата им в далечината.
Светещите водорасли, сутрин посрещали човеците с зеленината на лепкава слънчева подобаваща за игра сутрин. Децата ги вземали и ги слагали за украси по тялото си, други вдишвали мириса им за здраве. Трети започвали да се замерват, сякаш имали милиарди фризбита, които политали във водата и вземали отново.
Рачетата излизали на брега и с най-малките деца им показвали първите стъпки в живота. Прохождането, което всеки не може да обясни. Прохождането било мини чудо и рачетата помагали да стане съвършеното - чудо.
Започвали с едно напред и две назад, после две напред и едно назад, рачетата сякаш танцували с децата на мокрия пясък. Те се смеели с тях и танцът ставал лазене и отново ходене с протяшка да играят отново и отново. До безкрайния миг на щастие да ходят.
Всички слушали стария музикант - морската вълна. Неговата песен събрана в магията на вълните, била непоправимо безгрижна. Нямало кой да я повтори. Онзи звън на море, знаел само музикантът морски да предаде. Единствено я скрил в празните черупки на ръпаните и тихо много тихо можело да се чуе, отново, и отново.
Хората събирали черупки от не счупени рапани и миди за да послушат поне още веднъж морето.
Човеците обаче се самозабравили. Започнали да хвърлят множество отпадъци в морското царство и то се разсърдило. Разбунтувало се. Вятърко се разгневил и започнал да отпраща всички хора навън от покоите си. Съвета от кончета-миди се показал, голямата глава се изправила мощно. Какво да правят, за да спрат да изхвърлят отрови - черни, мазни, пласмаси и други грозни неща. Рибата с огромна глава казала, че е добре да се разлюлее морската плитчина и изгонят натрапниците.
Издълбали в морето огромни дупки, вълните заливали плажовете. Събаряли се много брегове да не стигат народът до тях. Съборили  всички брегове. Излязла и пяната, която като щит пуснала черна миризма и при вида си отвращавала красивите брегове, водораслите излезли от дълбините и се оцветили във всички тонове на зелено, черно, бяло, синьо и кафяво. Морската риба се показвала страховито и така морето се живопочиствало. Демек самопочиствало от човешката небрежност.
Корабчето щом се разсърдело никое човешко същество не влизал вътре поне три дни.
Вълните се превръщали в живи и събаряли с ръцете си множество брегове.
Дъното ставало бездънно. Само тогава корабчето тръгвало на път, сърдито към други градове и дарявало щастие. Такова солено, синьо, морско. Кротувало в синьото си сияние, пращало от безкрайните морски зайчета, които чак заслепявали хората и те за да видят напред си слагали ръцете пред погледите. Усмивки и смях, безгрижие се разливало. Безкрайна топлина, слънце и щастие царувало в покоите на морето.
Децата правели вълшебни цветни замъци, гарнирали ги с миди и водорасли.
Семействата гушкали своите деца влизали в прозрачните морски води и се гмуркали до приятната умора на деня.

автор: Светлана Каменова







Гласувай:
3
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84040
Постинги: 92
Коментари: 19
Гласове: 221
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031