Този мъж беше роднината, който не се беше върнал повече от двадесет години  дълго пътуване. Всички роднини и приятели, вече не вярваха дали е съществувал.
Само неговата сестра, знаеше някъде дълбоко в сърцето, че той ще се появи и не се усъмни нито за миг в това свое предчувствие. Обичаше го толкова много, толкова силно. Гледаше го и искаше да го закриля, както преди. Когато бяха още невинни деца. Щом се появи във вехтото софийско жилище на родителите им, тя се вцепени. Стоя безмълвна няколко минути. Шокът беше невероятен, заливаха я огромни вълни от адреналин, а сърцето и едва не спря. Искаше й се да крещи, да скача и да се разплаче сгушена в обятията му. Колко беше чакала този миг и колко много беше го искала. Сега всичко се случваше светкавично и тя  беше слисана. Успя единствено нескопосано да го прегърне, разтреперана и изпълнена с цялата си любов.
Домашните пантофки бяха забравени, защото нямаше нищо по-важно от тази неочаквана и красива среща. Въпреки, че забеляза своите домашни обувки се усмихваше и тръгна, още по-забързано по баирчето, за да не се скъсат пантофките. Не само си ги обичаше, но ще трябваше да се окаже боса в този вечерен час.
Слънцето залязваше и щеше да се скрие и от последния минувач. Тя съвсем се умисли. Сега нейният брат заглеждайки се, спря поглед върху незабележимите й домашни пантофи и се замисли какво става. Имаше ли, нерешими финансови проблеми, тази още красива преподавателка във виден университет? Какво ли криеше от него? Мълчанието беше за кратко. Умълчан, как да не се обиди и да отидат до някой още отворен магазин.
Тя пък се надяваше той да не разбере и да си извади погрешно заключение за нея. Най-много щеше да реши, че е загубила разум и си се разхожда със своите красиви, удобни домашни пантофки, по простата причина, че си ги харесва.
Какво повече да му каже, че е готова да отиде с него навсякъде, дори и по пантофи, но да не я забравя, никога вече. Пропускайки това време, дали не не ги беше напълно отчуждило един от друг. Знаеше само, че той е тук и само това имаше значение. Беше преминала в годините от едно или друго лишение. Трудности, мисли и сълзи, но се надяваше да срещне него, своя брат. Омъжена, преди още да навърши деветнадесет години, сега вече имаше две пораснали деца, които отглеждаше съвсем сама. Съпругът й я беше оставил, заради някаква хлапачка, която също като нея самата, беше забременяла от него. Останала сама с две деца и напълно лишена от мъжка ласка, се справяше доста добре. Съвсем забрави за човек до нея, не й трябваше мъж. Отдаде се на децата, които бяха нейните приятели и любов. Имаше и две приятелки, които също много помагаха по отглеждането на децата.
Още гореше от страст на младо момиче в нея, когато беше сама в безкрайните самотни вечери. Още желаеше него. Йорго - мъжът от кратката ваканция, където направиха с децата ваканция  и го срещнаха.
Той беше по-възрастен и по-опитен от нея, и я караше да се чувства щастлива,  независима, успяла жена. Командирована в чужбина за месец и половина и се отразиха съвсем прераждащо. Тогава тя взе децата и удължи своя престой за още няколко седмици при този мъж, който не искаше да остави.  За съжаление се случи нещо неочаквано. Предишната приятелка на Йорго се завърна и те подновиха връзката си. Всичко свърши за един миг. Илюзиите се разпукаха и остана горчива сълза, нестихваща и болезнена. Магнетизмът на този човек още проникваше в съзнанието й, в тялото и тя полудяваше, щом мислено се отнесеше към него. Дори й чертите му на атлетичен мъжкар, бяха дълбоко отпечатани, като на лист, който трепти в сърцето. Обичаше го още и го знаеше. Невъзможна любов, която започна и свърши, както се беше появила. Лятна буря, беше цялата случка.
Усмивка, чар, излъчване, съблазън. Обичаше да се буди в обятията му, а навън да се чува лекият едва доловим шум на вълните. Ухания на море и диви рози я пленяваха още повече. Йорго се очертаваше грижовен домошар  и човек, който обича земята. Въпреки разликата от седем години, тя  не си личеше. Зад гърба си имаше няколко несполучливи връзки, но никога не се беше женил и нямаше деца.
Бизнесмен, който ръководеше малка маслинова плантация. Къщичката му беше на стотина метра от морето, а плантацията се намираше на хълм разстояние. Толкова много обичаше маслините и риболова, че не спираше да й разказва за своите грижи, проблеми и радости, около тях.
В почивните дни, излизаше да лови риба още преди изгрев слънце. Будейки се виждах само, как лодката изчезваше бързо в морските обятия. После я приготвяхме уловената риба  и пиехме по чаша вино, загледани в отблясъците на морето. Животът спираше за миг. Денят се сливаше с вечерта, и обратното. Вечерта преливаше в утринта.
Запознахме се , когато ръководството по счетоводството на една Българо-гръцка фирма ме командирова. Бях започнала и втора работа, като консултант по планиране на финансите. Никога не вярвах, че ще понеса толкова далечен път. Рядко пътувах. Пътят беше изморителен, някъде над две хиляди километра по суша и море доката стигна на този малък,и нечуван остров. Още щом спря колата, красивите гледки ме грабнаха и заприиждаха приказни гледки, които само окото може да види.
Белотата на къщичките, цветята, многото морска шир, завладяваше сетивата.
Спомняйки си всичко това, тя за момент забрави нейната сродна душа. Той стоеше до нея в тъмата и я придружаваше в най-красивата дълга разходка.
Погледна си малките смешни пантофки, които вървяха неспиращо в звездната вечер. Небосводът очертаваше пътя на двамата, които вече бяха заедно. Погледна изведнъж брат си и го прегърна толкова силно, и сякаш времето спря, отново.