Понякога

Понякога искам пристан -
да си почина от дългия път.
Да гледам
безкрайната морска шир
и безкрайната ивица,
където
се сливат небе и море.
Понякога, само понякога,
друг път
сърцето
ме притиска
разбива
от кръв, сълзи и тъга.
Тогава, отново поемам
със своето корабче
по път, по вода.
Разбиват се малки парченца
от моето, малко сега.
Сълзите отмивам
сразена
и ето ме в пътя,
отново сама.
Макар и път
да не виждам.
Във вълнението,
карта морска разчитам
и гадая
посока
и бряг
и къде.
Ще се спре
моят кораб, отново
във вълнението
в безкрая
на едно
безкрайно, пенливо
и опасно море.
Понякога, само понякога.