Разказ

Тя плачеше неудържимо. Ходеше с него от първи курс. Искаше да плаче, но не можеше. Знаеше, че всичко което и се случваше ще свърши със смърт. Не сега и не неговата. Един ден, като остареят, заедно. Правеше планове за къща и спални, поне четири за децата. Обичаше го до лудост.
Сега лежеше до ковчега. Беше бледа, дрогирана с валидол и какво ли не.
Погребваше, по-добрата си половинка, преди да се омъжи още. Ад. Ходеше, като зашеметена, отнасяше я бурята, а съзнанието и се пропукваше. Бурята в нея я дереше, като диво животно и изпепеляваше цялата й жизнена сила.
Виеше, като диво животно. Кръстеше се. Сега погребваше не само любимия, но и пръстените. Поверия, останало от нейната баба. Искаше той да отидеше на по-доброто място. Сбогуваше се и с куклата. Не я искаше. Не искаше да има нищо. Побърка се горката.
От мъка , от несбъднати очаквания. Сега беше и отхвърлена от своите родители. Хората не им пукаше за нея. Нямаше вече, никой.
Беше диагностицирана и затворена в дом за душевно болни.
Почина от мъка, шест месеца по-късно.