Здравейте, имам магистратура по фокуси. Маг- Мишо, приятно ми е. Говори ли ви нещо?
Да си вълшебник е професия, като другите и не точно. Разказва Мишо. Той обича да разсмива и знае отдавна, че може. Дарба и лудост. Неговата. От малък, когато приказва с хората, всички се заливат с него. Той се усмихва, доволен. Има много приятели. „ Ще тренирам, за да съм по-добър”.
Празната сцена е да репетира. Само озвучителят е там долу, под сцената и пуска светлината, и музиката. Невидимият помощник, който е и малък вълшебник. Озвучителят е човек, зад сцената, важен и то много за един велик, магьосника.Това е Маг- Мишо. Известен илюзионист в цялата страна. Вълшебствата имат нужда от малко илюзия. Това е неговата тайна, както и хората които му помагат. Това са асистенти, сценаристи, декоратори, озвучители, грим, и много други, за да е едно представление, на ниво.
Мирисът на плюш, скърцането дъските по сцената по която не ходи, а прави своите магии сякаш лети. Онова ярко осветление, което е толкова силно и цветно, което намалява, и вдига градуса на емоцията, а зрителите се вълнуват, още толкова. Маг-Мишо е велик. Онези различни фокуси на всяко представление връща и малките зрители, и техните родители.
Таман покаже единият си крак от сцената, то другият е някъде навън. Илюзия, светлина, вълшебство. Бум. Чува се музика. Къде са ръцете? Децата се чудят, силно затаили дъх. Мълчание. После още веднъж, „та-да-да-та-мм” и ето ги. След, това фокусникът вади цвете, но не истинско. Цвете от светлина.
Магиите със светлосенки са вълшебни и любими на децата, а и на него. Балоните, също. Тях пък, той ги крие в декор –зелени огради и щом застане пред сцената няколко балона изкачат, като живи облачета. Представя си ръкопляскане, усмивките на щастливите деца и отново се усмихна.
Балоните ги раздаде за награда на помощниците на сцената. Асистират му за фокусите, които са страшни. Мноого при това. Има си вълшебна пръчка и всяко дете, иска да я пипне за да е фокусник и да се докосне до вълшебството. Магът казва, своето „Абрааа – Катабрааа” и започват да излизат от пръчката кърпи една след друга. Отново чува, браво. Още. Още. Децата подскачат весело и танцуват под зорките погледи на родителите.
Подарява отново балони. Залива го вълна на радост, не само негова. Родители и децата също се смеят и ръкопляскат в такт с него. Извиква децата, които могат да направят кълбо и вече има следващ победител. Усмивки. Разбира се и балон за детето. Фокусникът обича да е и акробат. Предстои най-смелия номер. Лицеви опори върху счупени стъкла. Публиката – аплодира. (Оле, боли го). Някои затварят очи, други си представят, какво ли е. Разбира се, че това е специално стъкло, родителите подсказват на децата. Избират най-якия татко, да се качи върху него. Публиката замира. Да, той е велик и успя. Става. Ръкопляскания. Балони за всички. Усмихнато репетира за следващ път и сърцето на фокусника прелива от удоволствие. Така е. Това е, да зарадва своите гости. Професия, която идва от едно място наречено вълшебство.