Легенда за лебедите, Приказка

В далечна, далечна страна.
Там далече, в приказна кристална, сребърна вода.
Езерце блестяло в уют, закътаност, цялото лебедово семейство живяло.
Всички лебеди, плавно плували в спокойните води. Никой от красотата и грацията не ще ги извади. Били по двойки в любовта. Закон на лебедовата воля. До края любов и преданост да бъде тяхната природа. Затова използвали всяка слънчева наслада, да плуват в танц, да бъдат сляти в хармония една, която е любовта.
Любовен бавен данс на забавен ритъм във природата.
Наблюдавали ги странници и виждали семейството в езерото голямо.
Любовта в природата се разливала, като изгрев и следващ залез, една вечна нестихваща образност.
Никой за никъде не бързал и не отивал.
Това привличало скритите натрапчиви любители на природата - хората. Знаейки, че извадят ли малко шум. Мъничко стъпки, които за тях са като куршум, ще отлетят.
Ум и грация. Красота и магнетичност се разливала, като тиха, плавна песен от езерото.
Само един лебед бил сам. Само той плувал, така, някак достойно. Чакайки своята половинка, която знаел, че няма да се появи. Този лебед бил още по-грациозен, още по-вълшебен. Той плувал за тях двамата. Изправил глава и вървял до другите, но любовта му се виждала от далеч. Казвайки със своя танц:
- "Аз, плувам".
- "Аз обичам и съм цялата ни любов".
Този лебед, показал на хората, колко е силна любовта.