Горска приказка

Горските джуджета в гората се крият, но който вярва в тях те се показват и чудни истории разказват.

За да има на поляната от джуджетата на Снежанка, от вълшебствата на гората, тябва да се слееш с гората. Да затвориш очи и така приказката ще се сътвори.

Дори ще дойде катеричката – пъргава, скоклива, да разбере какви ги разказват джуджетата, разказвачи.

Щъркелите пък заети със своите проблеми също в гората се спират и някоя мъдрост разбират.

Джуджетата Дружко, каза на всички дружно:

-          В гората скрита е магията и аз няма да ви я разкрия, защото трябва сами да отгатнете всичко.

Тук при нас живее едно куче – вълк, което хапва мишки от полето. Това куче прави страшни бели и решава да плаши всички горски жители.

Пеперудата игрива, тогава добави:

-          Мен едвам не изяде този грубян. Как не го е срам, да плаши дамите, срам?!

-          Срам!!!

-          Хайде, да го пропъдим, страшилището да изпъдим. За да няма от какво да се плашат жителите от гората. Кой на кучето да каже?

Джуджетата, които били армия от приятели добри и те не могли.

Било ги страх, от силния му нрав и глас.

Щом залаел и орлите снижавали власт.

Кой, кой да се изправи и могъщество да покаже?

Трябва да е човек! Смел, умен, хитър, но отпадна тази идея... Нямало такъв в близките гори. Само соколи вият гнезда по нашите места и имат смелостта да преборят чудовището от тези поля.

Джуджетата „ Шапчо” , казва се така заради красивата си шапка, с която ама никога, никога не се разделя. Дори спи с нея от понеделник, чак до неделя. Та той реши, всеки да каже някаква идея и така план да се стъкми и злото куче да се нареди. Повече а не припарва до техните къщи и да не плаши никой от беди по тези земи.

Сега кой се появи? Кукувичката. Това малко, нежно, невидимо кукувиче. Със своята песен щом запее, кучето ще немее и няма да посмее да припари до тяхната гора, тяхната природа.

Джуджетата, катеричката и всички били щастливи и много игриви.

2 част.

Отивали да се гощават на горския празник Мечето, детелинката, пчеличката и охльвът. По пътя ги настигнала и г-жа Совата, а лястовиците и те за летния празник решили и долетяли.

Обаче всички забравили да поканят джуджетата.

Дружко, Шапчо, Сладунчо и всичките те се разсърдили.

Решили да развалят празника на приятелите в кавички и така да отмъстят.

Пчеличката разбрала, бързо, бързо тя ги спряла.

Как? Ей, това е лесно!

С думичка една :

-          Заповядайте, за горска веселба!

За всички ще има мъничко храна, приятелска ръка и ще се забавляваме до вечерта.

Светулките ще греят, щурчетатаще пеят и всички, ама всички ще се смеят.

 

3 част.

На високото, на далечно високата поляна живеели гъбките:

-челадинка

-сърнела

и пърходка.

Челадинка тя била толкова мъничка, че едвам се показала главичката от тревичката. Сърнела – тя била фина, като сърна и гордо показвала пръстен гердан, който носила като талисман.

Пърхотка – пърхала и слухтяла за нашественицина тяхната тайна поляна, за която се разчуло.
Само една скала, скривала ги по чудо.

Орлите, като за гъбките безгрижни разбрали, решили да заведат всички на новата поляна и да се запознаят.

Тези весели гъбибили свежи, като росата и умни като зората.

Орлите – качили всички горски жители на крилата и като истински огромни машини приземили се при гъбите успешно.

Гъбките били радостни, че имали си гости и от своите места взели да показват- китни, приветливи поля. Ежко, снимал – тревата, реката и под камъка изникнала Елхата. Тя също с джуджетата и катеричката се запознала.

Сърнелка огънче наклала.

Пърхотка пък, малинки тя набрала.

Челадинка, тя като стопанка питка сготвила от своята градинка. Ароматни семенца в питката украсила, че вкусът разнесъл се като магия. Пикникът чудесен стана лятна песен.

4 част.

Пчеличката и охльовът били много добри приятели. Винаги спирали под дебелата сянка и си разказвали случки. Тя била весела, енергична. Той дебел, бавен и забавен.

Пчеличката мечтателка, романтична, само разказвала. Разказвала, как в летежа – научила  за любовта, колко много видяла но била сама. Охльо, строг давал и мъдър урок. Да не вярва на всички цветя, измамна е тази красота. Имало и хищни цветя. Пчелата се смеела нежно. Все карала охльо, прилежно гимнастика да прави, но къщата да не си забрави. От разсеян мироглед – нямало полза, нямало лек.

Само гимнастика помага, но кой ти се занимава. Запецнал под дърветата на листото, не иска да мърда, ще полегне, може и да похърка.

Жужала, жужала, но за приятеля си всичко дала и разбрала:

Приятелство да има трябва да не спори и всичко ще спори*. Така приятелство се гради.

5 част.

Храстчето, което не пие вода и взело да се разболява.

Само със слънцето живяло и така и не разбрало, как линяло.

Клюмнало и съхнело. Листенцата тъжали и дори с ветреца не играли. Нямало го дъждеца,

Нямало го цъфтежа.

Дъждецът щом разбрал, колко силно храстът се е разболял, бавно на слънцето го полял.

На мига се съживил и на дъждеца от сърце – благодарил.

Вълшебни плодчета, като родище радва горските животни.

 

6 част.

 

Решили в гората карнавал със бал да правят животните. Какво да облекат, че да се преобразят?! Трудна задача.

Трудна нагласа.

Мечо, решил да става клечо! С наметало от листа да скрие прелестта.

 

Взел месечко зад облака да се крие, от тях усмивката си да изтрие.

За какво им е тазипромяна, като и без друга премяна, могат да хапнат на горската поляна.

С музика и песен, купон ще става лесен.

Совата ще пее и облаците ще разсее.

В месечинката, тя мъдрост прозрялаи на всички мъдростта наделяла.

Шишарките, малки свещи от боров прашец наредили и всички се шегували, веселили.

Така танцували и пяли, че да го забравят този бал?! Едва ли!

 

7 част.

Семейство шишарки на дървото стоят.

Лястовиците в небето се роят.

Вятърко разстила златен прашец.

Шишарко играе с него сякаш е снежец.

Смеят се и се стрелкат лястовиците в простора

и викат на Шишарко да не падне от бора.

Мама Шишарка го с поглед спря.

Щом я Шишарко видязамръзна и за

работа се захвана, а лудорията превърна се в забрана.

 

8 част.

 

Котето и двете свраки си говорели и си спорели.

Двете свраки на котаранчо, мързеланчо все  му крякали и спорели.

Той превъзхождали ги по нрав.

Бил весел, бил винаги прав.

Но, от свраките го хващало страх, защото...?

Защо ли...?

Бил силен техният гняв.

Този път за какво ще спорят?

Какво ще мърморят?

Така му се спяло.

Коремчето му с мляко, преяло.

Дори хляб не му се ядяло.

Искал да дремне и замижал известно време. На красивата му опашка свраката не устояла и непрекъснато му я кълвяла. Разсърден котарака, че много взе да кряка тази сврака. Взе, че се начумери и тръгна друго място да си намери...

 

9 част.

Ягодка, приятели намери верни.

Поздравява, вятъра, реката, а как на диви ягоди ухае в гората. Пеперудите, колко и се радват, щом ягодките алени се показват.

Бистър ручей, как пееи сякаш закачи се с всички ягодки, пчелички и тревички.

Слънцето и то лете нежно, небрежно, щастливо си грее. Поели песента на гората, магична и дивна ставала красотата.

В реката, рачета живеят и се смеят.

Кончета в гората, весело препускат и по полятате се спускат.

Всички, животни ягодки обичат. Сила те им дават, щом се появяват.

Радостно и нежно за трапезата бера.

 

10 част.

Един врабец, един мъничък певец, весел и певец, всяка сутрин чик-чирикал.

Всяка сутрин на дървото викал:

-          Хей, приятели си търся... Хей, къде сте? Аз, съм тук. Никой на врабчо внимание не обръща.

-          Напротив, гръб му всеки обръща.

Дори с насмешка всеки го гледа. Кой този врабчо в погледа ще се огледа.

Една нежна,  малка птичка дойде и с поклон му поднесе крилце.

-           ‘’Хей, здравей! С теб ще се запозная, но не се прави на самозванко. От толкова хвалби, глава ще ме заболи. ‘’

Щастлив, този врабчо разбра – повече  да чик-чирика за любовта. С тази песен, семейство станаха на мига.

11 част.

Лястовицата и Мечо

Лястовицата и Мечо приятели били. От сутрин до вечер играели игри. Иди-дойди , били с остър ум и души добри. Всичко превръщали в шеги. Появила се- мама Меца и тази обич нейна, като медеца- толкова сила и дала, че на приятелството и с детето й лястовицата – завидяла.

Затова не разрешила – повече да се обичат, повече в игра мили думи да си наричат.

Разболял се Мечо. Лястовицата отлетя в топла, мъничка страна.

Зимата дошла. Сърцето на Мечо се превърнало в буца лед.  Не поглеждал за лястовичи полет, а легнал и заспал.

Лястовицата имала много деца и за Мечо приятелят, разказвала с усмивка на уста.

12 част.

Славеят се появи в дълбоките гори и запя в зеленина. Забравиха всички да работят и ахнаха в почуда. Любов, любов има тука. Спряха всички птичкида пеят, от песента на славеят немеят.

Толкова харесаха песента горските жители и цветята, че ръкопляскаха сега. Гъбките заиграха, слънцето се показа. Облачетата и те плувахав синьото небе. Толкова е весело в гората, че дойдоха и децата. Зацвърчаха, като малки птички и щастливи бяха всички.