Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2017 16:12 - Внучка разказ
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
0



Внучка

Матрьошката стоеше в чекмеджето от години. Внучката наследи не само нея, но и стар московски бръзовар. Реши да отвори и позачисти вече празния апартамент. Включваше бръзоварната и мислеше от къде да започва. Реши, че с глътка чай ще е по-лесно. Водата вече завираше. Със свито сърце отвори шкафа. Разнасяше се аромат на мащерка и спокойствието проникваше вече във всяка клетка от нея. Затвори очи. Това е малкото момиченце, което идваше с плюшеното си мече при своята баба на гости. Беше там за ваканцията. Започваше някак странно да се връща в миналото. Път, който трябваше да извърви съвсем сама.
Баба й беше напълнила до горе захарницата с бонбони. Много харесваше стъклената захарница, която отваряше с любопитство и отвътре се подаваха всякакви разноцветни бонбони. Имаше го шумоленето и тя почна да развива сребърния станиол от лакта. Лакта са любимите й бонбони. Вкусът се е загнездил дълбоко в съзнанието и. Взе да ухае на бонбони и лакта в помещението. Още шумолене на бонбони. Вече имаше и лукчета. Да. Усмивката се появи. Наливаше си чай й започна да отгръща книжката със стари приказки. Четеше във ваканцията много приказки, но „ Василиса Прекрасна” и беше най-близка до сърцето. Шкафът беше препълнен с ненужни вехтории. Играчките избелели с времето. Матрьошката сякаш се усмихваше най-отвътре и тя внимателно я пое в ръце. Искаше, като едно време да разпилява мъничките фигурки, но се спря. Представи си, че е пълна със захарни лакомства. Вече беше на тридесет и девет години. Затваряше очи и се пренасяше в детството. Животът спираше на секундата. Беше дребничка, усмихната и отиваше да покаже матрьошката на приятелчетата от махалата. Матрьошката беше наполовина от нея, но тя крачеше толкова уверено, че да предизвика само усмивки й стигаше. Гордо показваше - тази изрисувана, нова кукла от още фигурки, които откриваше в нея. Отваряше ги и изкачваше поредната странна за другите деца кукли и всяка беше още по-малка матрьошка. Безгрижието на детството й наливаше още настроение. Животът също отговаряше, като тези разглабящи се кукли. Поводите на усмивки са малки със изминаващите години, но се мъчим да ги съхраним дълбоко в сърцето, за да има щастие.
Топлият чай, мрачното време и веселите матрьошки я развеселяваше. Внучката се чудеше се, как една кукла може да направи това с нея. Вече беше стопила ледовете в себе си. Пресели се в друго време на друго място. Живот пълен с приказни чудеса и стара захарница, в която нямаше захар и бонбони а беше изпълнила съзнанието й със спомени. Нейни. С вкус на детство.




Тагове:   разказ,   спомен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 193388
Постинги: 161
Коментари: 48
Гласове: 442
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031