Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 09:02 - Курбан
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.06 10:57


Курбан
1 - част
Началото на май е. Манастирът в края на селото се готви за курбан . Цялото село празнува, за здраве и благоденствие. Всяко семейство от близкото селце, има своите близки с имена Гоше и Гергана. Така, казват местните и се радват. Гергьовден е най-светлият и благочестив ден. От сутринта се започва с приготовленията. Има си отделни кътове, за да сготвят, агнетата. Пещите побират до осем агнета.

   В малкия параклис влизат много хора за да запалят свещи за здраве. Задушливата миризма и липсата от място на свещниците, подсказва повече желаещи от преди.  Хората се приготвят с желание за празника. Всички се поздравяват. От всяко кътче, където има дървета има и огън за скара. Идващият народ се изсипва на талази. Старо и младо приижда. Усмивките са вече на лицата. Разминават се деца, семейства тръгнали да се разходят из хладните сенки на гората. Други се запътват към аязмото, така е кръстена чешмата до манастира, където се пълнят съдове с вода, която се вярва, че е лековита на късмет да е. Майките и бабите умиват очите на децата и по-големите момичета за здраве. Отново настроение, приказват си всички, като приятели от дълги години.
Оживление, което заразява  дошлите на големия празник.
По пътя се разпознава онзи, който тръгва към манастира. Как няма да се разпознае?! Всяка жена, дете или мъж се понася с китка здравец и кофа. Толкова е интересно да ги гледаш по пътя. Кофата е нещо като запазена марка за курбана. В селото се продават в различни цветове такива едни червени, зелени, сини, черни. Малки са и задължително с капак.Навярно да ги разпознават на опашката за Курбан жените. Цветовете на малките кофи предава на обстановката, още по-голяма празничност и веселост. В селото цяла зима се очаква Празникът на манастира. Хората горещо се молят за здраве за тях и богата реколта. Планината през зимата е мразовита, сурова и изпълнена с опасни ветрове, които се усещат и долу при хората. Това е едно голямо село, което все пада не сняг, а направо лавина. Не, не, лавина, а лавинище, което ги отрупва с белота и студ. Снегът е чак до прозорците на къщите. Партините, които успяват да направят са колкото да могат да мината с кола или зимна шейна. Студът пък въобще, не е за разправяне. Треперят хората и се радват, че и тази зима отминава. Щом се стопи снегът е дошло време за празника. Животът се ражда и идва лято. Топло.
Идват гости и не само от селцето. Онези, искащи да се докоснат до магията на този обичай.
Курбан се дава за здраве, за благоденствие и да се ражда в пъти повече реколта.
Напристигат още местни. Уазките, (стави руски джипове), лазят с препълнени пейки, където седят жени в забрадки, и се смеят щастливо. Младите помагат на възрастните и те се чувстват щастливи и уважавани. Поздравяват се малки и големи. Младежите обикалят и помагат, кой каквото може. Гледката сякаш те пренася в друго време на друго място. Става ти някак милно и свидно. Животът се ражда. Глъчка, музика, пушек на скара. Нещо ти трепва под лъжичката. Любов и топлина се рее наоколо и вътре в душите. Човек е винаги добър. Само трябва да му е топло в сърцето. Онази струна, която наричам човечност. Всеки има от нея. Тук е повече, защото хората са такива. Сърдечни. Истински.
***
2 - част
Стела отиде да види своето семейство. Традицията повелява да е при по-възрастните. Нейните вече остарели свекър и свекърва ги канят. Родителите й също  присъстват. Тя се вълнува и помага в подготовката. Свекър й заедно с баща й приготвят скарата. Слагат и печени филийки за сланината. Домашна, крехка и много солена. Има и зеленчуци. Свекърва й се нарежда да чака при казаните за чорба. Пълна семейна идилия. Какво да иска. Децата до тях са легнали на родопското одеяло и играят карти. Щастие, незаменимо. Правят и снимки.
Народ, гости и всички са заедно. Музиката вече свири. Някои запяват, други кротко си приказват . Има и глъчка, шумна. Клокочещата наблизо река не се чува, защото хората са навсякъде и се поздравяват в името на Георги и Гергана. Поляната е изпълнена със радост, че чак сърцето ти заиграва от нея.
Стела реши да се разходи, наоколо. Не очаква на това затънтено в гората място да види някой от познатите.
  Обаче, срещу нея изведнъж се извика:
- Стела, Стела, аз съм.
Не вярва на очите и ето, че като красиво видение се изправи, нейната добра приятелка от осми клас.
- Мирела, как така си тук?
Не знае, какво се случи с нея след като завършват гимназията и се вглежда по-отблизо.
Това е нейната Мирела. Където делят навремето всичките пакости и смях от училище. Сега държи за ръката, дете. Малката Мария, нейната дъщеря.
Поздравяват се. Колко странен е животът, преди време се разделят. Никоя не вярва, че ще се отрият на този ден, в този Манастир.
  Курбан е празник, дарява и изненади. Показва и смирение, уважение, щастие.
Мирела е приятелка, с нея ще каже благодаря. Сядат на масата и започват да говорят, от там където времето ги раздели. Обичат се, като сестри. Вярват си, сълзи се стичат и се прегръщат.
Разделят се с обещание да се видят. Навярно няма. Пътищата им се разделят, но тръгвайки си и двете не свалят поглед една от друга.
Имат своя миг на щастие. Среща за цял живот на две пораснали вече момичета.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84040
Постинги: 92
Коментари: 19
Гласове: 221
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031