Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08 18:45 - Пътепис - Гела 2017
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове:
2



 Гайдарско надсвирване в село Гела - пътепис

Ухание на пушек се разнесе щом стъпих на Гела.
Вечерта тръгнахме в последната минута. Вече бях загубила надежда, че ще тръгнем. Към седем и половена вече тръгнахме. Магистралата беше натоварена. Карахме бавно. По пътя видях Асеновата крепост и направих в движение, с телефона две снимки. Стори ми се, оцветена с цветовете на знамето. 
Завоите започнаха бавно да се увеличават, което показва, че сме все по-близо до събора. Гела ни посрещна в тесни пътища, покрай които се виждаше обрасли треви и няколко огньове, които танцуваха в тъмата. Ярката светлина на луната по пътя ни осветяваше пътя и ние си намерихме най-хубавото местенце. Посрещнаха ни в съседство компания, която тихо и в унисон с огъня си приказваха. Още се настанявахме, когато излезна гайдар, който засвири. Това беше най-красивата вечер. Щях да се разплача от щастие, къде от умиление. 
Обичам да гледам огъня, да слушам и пиша за гайдата. Двете наведнъж, ще ми се пръсне сърцето и ще потече нещо наречено любов. Вечерта беше прохладна, спокойна, усещане на кроткост, жарава и приглушени приказки на съседи отвори една струна на доброта. 
Кое ни стопли в балкана? Самата гледка на огън, леката напевна свирня на гайда, която приспивно се носи по въздуха. Гайдата ли, какво е за мен и съпруга ми? Всичко. Сбъдване. Любов. Пълнота. Усмивка. Преклонение. Гайдата - топли, радва, обича, лекува. Лекува от всичко, което дава животът - от разбито сърце до стрес. Енергията потича по щастливите лица на навалицата докоснали се до музиката на гайдите. Няма билка, която да не лекува на това сякаш вълшебно място от приказната красота на Родопите. Тук всеки камък, билка, цвете, ограда, камък е пейзажна картина, която няма начало и край.Тук в Гела сърцето ме караше да прегръщам с поглед гледките и не само тях, благовеейки пред цялата хубост. Цялата тази хубост на необятни поляни, склонове, върхове, треви и то под звуците на гайдата ме остави без думи. По телефона, само казвах на близките ми - " Много е хубаво." 
Благодаря, че вдишвах от топлия, чист планински въздух. Слушах гайди, които ме усмихват, радват и заиграват в мен. Няма човек, който да остане безпристрастен от народната песен и всичко родно. Красотата на хълмовете вечер се осветяваше от палатки и огньове, които показваха човешко присъствие, населеност и веселба, която всички спирахме за да снимаме. 
Снимахме за да си занесем частица топлина, любов, красота от една обща радост, че сме дошли на събора. 
Всеки събор, който съм ходила е различен и неповторим. Не може да се сравнят. Всеки си заслужава да се отиде види, чуе, усети и преживее. Това, което ги обединява е любов към музиката, природата, хората и гайдите. Ех, тези гайди. Където и да се чуят е вълшебно, но в планината е издигащо. 
Хората, които идват са млади, стари, различни, но идват за да отморят под сенките на дърветата, да попеят, посвирят и повеселят.



Тагове:   Гела,   събор,   2017,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 63287
Постинги: 68
Коментари: 8
Гласове: 117
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930