Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2017 12:59 - Подарък, случка.
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Подарък - Смешно, разказ, случка.

Хванала съм две пакетчета с бижута за дъщеря ми и нейната приятелка. Стоим на автогарата и тръпнем в очакване. Аз нейната майка се надявам да се зарадва на жеста. Баща и звънна отново. Минава бедно момиче с чемшир и приказва на мен, но аз я отпратих. Нервно чакаме автобуса. Препича страшно, а и кучето, което беше с нас, нервно дишаше в краката ми. Под дървото едно момиченце с чиста тениска, спретнато, нежно държеше детска чанта. Въртеше се нетърпеливо, по детски на сянката, която сякаш го пазеше от тягостната жега. Слънцето ни жулеше през отворения прозорец на колата. Извиках девойката. Навярно по-голяма сестра или майка. Оказа се нейната майка, която ме гледаше недоверчиво. Почувствах се като ученичка. Искаше ми се да и подаря усмивка и вече държах подарък за момиченцето. Майка й се доближаваше и вече викаше детето, което благодареше и си гледаше герданчето. Младата жена искаше да ми се отблагодари. Аз се усмихнах и не можах да и откажа. Озърташе се и бързо извади от малката си чанта, която на крехката и фигура, изглеждаше голяма, една макара с червен конец. Откъсна от него и ме загледа. Помислих, че е повече от психолог, защото когато разказваше на мъжа ми направи точни разкрития. Все пак от двадесет годишен брак ми трябваше години за да го познавам, а тя го разкри за секунди. Потвърждавах всяка дума. Тогава се прехвърли на мен. Конецът омотан на лявата ми ръка не и харесваше и ми казваше да го махна. Поне, като я попитах защо ми каза, че не му е мястото на ръката, а на крак. Вярвам или не махнах моя дебел червен конец и сега нося мартеничка на глезена. Нося го и защото е красиво. Вярвам или не ми вдъхна огромно доверие, много любов и вяра в успеха. Попита ме дали съм се замисляла, ще остана ли с този мъж. Разбира се ,че съм го мислила. Усмихна ми се и каза, че с него ще съм до край. image;)После ме озадачи , че ще има плач от дете. Аз се стреснах. Да не е лоша поличба. Тя ми говореше, че вижда бебе. Само треперя, че ще имам бебе. Дойдоха и момичетата. Казах, че имам двечки и сигурно тях вижда. Съпругът ми се смее и казва, че или внучета, което е рано или още едно куче. Сигурно е прав. Сега в колата подарявам от майка на дъщеря в нежно лилаво, нашите бижута и се радвам, че децата ще се зарадват. 
Толкова е хубаво да даваш и подаряваш, че понякога ти трепва нещо отвътре, а усмивката от този ден ще задържа и споделя. Всички имаме нужда от такива моменти.



Тагове:   Случка,   смях,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 193394
Постинги: 161
Коментари: 48
Гласове: 442
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031