Хорото на мъртвеца - легенда

Свечеряваше се. Цялата група по творческо писане се събираше на цигара време преди урок в задния двор на сградата.
Учителят не беше дошъл. Сивееше, от стари сгради на пъпа на София. Посрещаше ни преминаващ ден, който поздравяваше като стар джентълмен, неговата познайница от години - вечерта. Луксозните черни чадъри се бяха разтворили за да напомнят, че е още лято. Лъхаше на лукс, под новата сграда за култура. Поръчваше се предимно капучино, чай, топъл шоколад от барчето. Там се събираше и групата по литературно писане и мислене.
Наближаваше и края на курса.
Последни часове, а удоволствието да сме заедно, растеше. Вече можеше да се отпуснем, от не малкия обем с домашна работа. Гери, Линда, Наталия, Милена, Марти, Вал и аз се вече опознавахме и от писането, което бе и нашият светоглед. Къде напълно различни, къде напълно еднакви. Обединяваше ни голямата любов към литературата и писането. Гери разказа нещо за ритуали по времето, когато е учила История в Университета.
Линда, Невена, Наталия и аз слушахме с интерес. Тогава Наталия, подхвана да разказва за ужасно странен, леко страшен - ритуал.
" Хорото на мъртвеца" -легенда, ритуал, обичаи.
Може да е истина. Може да не е.
Вкъщи - никой не ми повярва. До ден днешен ме полазват страховити тръпки от представата за този разказ. Натали е адски готин човек и запознанството ми с нея ме кара да се усмихвам, защото я познавам.
Самата легенда е не мога да я пресъздам, като нея. Да я начертая мога едва, едва.
Легендата гласи, че се събират в дома на починалия мъж неговите близки. Да си го спомнят и да му помогнат да затвори очи и да премине отвъд. Вечерта, когато се свечери, всички стават. Вдигат тялото на покойника и започват да играят. Играят в кръг. Танцуват - хоро.
Това е Хорото на мъртвеца.
Разказваше го Натали и пред мен оживяваше сякаш не картина, а цялото шествие.
Как реагираше всеки от нас?
За един звучеше - страховито.
Други - мълчаха.
Въздухът в пространството шептеше - тишина.