Цигулката

Цигулката се носеше във въздуха, като феерична жена. Косата – опънати струни. Извивките - оформени, сластни. Той се вглеждаше в нея и я докосваше, нежно. Галейки я, тръпнейки от удоволствие. Подпрял рамо в нея, а дъхът му забързан. Стенещ за още. Въздухът- разреден. Усмивката  му, едва забележима. Гледаше я, като ангел небесен. Докосваше я с всяка фибра от тялото. Запъхтян от напъните, за да е още по-звучна, още по-извисяваща. Нейната докосваща красота, възбуждаше всичко в него. Той я държеше в ръцете. Нея – цигулката.

Автор: Светлана Каменова