Спряхме на ресторант " Стената".
Обичаме да се отбиваме там на път за вкъщи. Топлината, която се разнася в едно с мириса на печка ни приканваше с нетърпение да се отбием и отново да седнем в любимото ни заведение. 
Обслужва ни всеки път от години една и съща келнерка на една и съща маса.
Изморена от дългата служба, тя се чувстваше състарена и идваше при нас едва, едва.
Бръчиците на недоволство бяха видими за всеки.
Тънката й усмивка ни подсказваш, че отново има от нашето любимо джоланче и ще хапнем вкусно.
Изпраща ни с тъга на още един, отминал ден.