на баба

Във всеки ден, спомням си за теб.
Обичам те, дори когато вече си отиде
и превърна се в звездица.
Дори, когато дъхът изстина
не угасва твоята искрица.
Не угасва усмивката, любовта
и всичко онова, което ни сближава.
Дори смъртта не побеждава
обичан щом бил си,
оставил си душата си - голяма.
Дори да знам,
че някога след време
ще се видим
пак със баба.
Някъде ще ме посрещне.
Ще ме хване за ръка
и ще се превърнем 
във небето -
в спомен, загледан над света.