Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2017 13:15 - Зъболекарски неволи
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Зъболекар мечта

Това е истинска случка. Разказвам я на хартия, защото наистина има бедна страна и много ми е мил този мой спомен. Защото се е случило преди десет години и повече, а положението с отношението към здравеопазването не се оправя.

Много вода изтече, но спомените както са казали – остават.
По природа си имам проблеми с зъбите, както повечето Софиянци. Дори в провинцията като студентка една зъболекатка ми казва:
_ Като за Софиянка зъбите са ти добре. 
Добре, но не баш.
Ходя, когато ме заболи. Не е хубаво. Обаче съм голяма шубелийка. 
Ето, че ме свива зъб. Болката е неистова. Почивам на морето със семейството ми. По-точно със съпруга и братовчед ми. Бунгалото ни е във вътрешността на село, което си е една махала с няколко бунгала и една шепа местни. Тогава сме едно-две семейства, които почиваме през летата.
Много ни харесва. Старите къщи от камък са се срутили и нашпомнят и до днес , че е имало село. 
Тръгваме с колата до Албена. Всеки знае за курортното градче, но уви. Обръщаме към Балчик. Неделен ден. Не работи никой. Обяд е. Болката нараства. Боли. Боли, та боли.
Всичко ти е все пет, ама и зъболекар и чудо. 
Тук е време да кажа, че за мен са гадни. Обаче са необходимото зло. Кой ги обича?!
Въпреки, че зъболекарите , които срещам са всички до един човечни, земни, еродирани и чувството им за хумор е на ниво. С две думи са без грешка.
Е, грешки правят. Сигурна съм. При мен се е случвало. Приемам. Все пак са хора, не машини. 
Пристигаме в Каварна. 
Намираме се на малко пазарче, отрупано със сергий. Много зарзавад и дрехи.
От някъде се чува музика. Тече прословутата турска сапунка. Всички баби са влюбени в цигуларя -Кенан. Продавачката разказва на друга жена каво става в сериятапред едно магазинче с малко портативно телевизорче. Спирам се за миг. Какво ли става в поредната серия. Навремето поглеждах от време на време. Сега приближавам и аз с едно ухо да разбера. 
Ех, младост. Какво ли не ме е вълнувало. .
Съпругът ми вече търси зъболекар и пита по хората. Виждаме надпис с големи тъмно сини букви , който се откроява. Вече сме пред кабинета. Нареждаме се на опашката. 
Сестрата пред чакалнята излиза и извиква следващия пациент.
Тръгвам плахо с несигурни крачки.
Сестрата ни се усмихва.
Пита:
- Вие за какво? Имате ли здравни вноски?
Отговарям:
- Да разбира се.
Тогава още бях здравно осигурена. Отговарям , като нещо съвсем естествено. Откъде да знам, че това е едно от последните ми осигурявания и след това , като хиляди хора ще остана без тях. Тъжно се замислям и до днес. Приемам. Приемам, много тъжни факти. 
Не, че почти всики сега сме на този хал, де.
Тогава ни иска някакъв лист за нея.
Сестрата ни отпраща до ксерокса.
Съпругът ми отива, само и само да ме прегледат и да не се губи време.
Докторът тръгва да се преоблича и излизам от кабинета. Изчаквам го. 
Влизам в кабинета. Обстановката е отпускаща. Пастелното зелено те успокоява за миг. Чист и светъл. Може и това, че си в ръцете на най-добрия лекар. 
В кабинета има голям аквариум с разнообразие от рибки, които предават също спокойствие. 
Отварям уста и започва да оглежда. Поглежда и диктува на сестрата, че почти всичко е развалено и за него поне още няколко зъба трябва да се отстранят.
Естествено, че и болният е за махане.
Така си и оставам опулена в едно „А” или „О” се съгласявам, кимайки.
Търся с очи по стените навярно своята увереност и погледът ми се спира на плакати. Плакати на културист. Помислих си, че детското в него е естествено. Отгатнал или не моята физиономия се усмихва.
- Това съм аз, на плаката. 
Вглеждам се. Вярно е той.
- Имам втори бизнес, който работя – Културист.
Слушам безмълвно. Вече приготвя клещите, а упойката ме започва.
Беше ми вече все едно каквото и да става, ще става.
Треперейки от клещите и хоп. Няма го. Показва ми го. Не боли. 
Късмет.
Свърши се.
Извади го преди съпруга да разпечати документа.
Попита ме от къде идвам. Казвам от селце до румънската граница. Сигурно не го знае. То се оказва, че наблизо имал кабинет . Лекувал възрастните хора, но почти безплатно. Носели му яйца, чушки, домати, кокошки. Нямат пари. Така му плащат. Не ги връща. Отказва се.
Отива в големия град. 
Дали е културист, зъболекар, или добър човек, но определено притежава - човещина. 
Човещината заслужава да се отбележи. 
Съпругът ми дойде. Най-сетне. Вече се очаквах с нетърпение и облекчение.
Тръгвам си щастлива.
Научих, че преди дълга ваканция е хубаво да си видиш здравето.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 193347
Постинги: 161
Коментари: 48
Гласове: 442
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031