Бях много красиво дете. Паднало ангелче. Наскоро си говорим за красотата. От малка ми набиват, че хубост къща не храни. Мойте скромни познания е, че красиви девойки и младежи са свити и притеснителни. Други по-малко красиви са дръзки, нахакани и успяващи. Та, красотата нищо не значи. Мое виждане, не го натяквам, че ще ме заплюете.
Разказът е за поверията малко позабравени поверия. Изоставих ги, че от много поверия може да се смахнеш, направо. :)
Когато се преместихме в Мусагеница беше най-щастливия ми етап в живота. Преместихме се в Министерския блок. Престижно нещо. Вярно, че й в момента е още макар и малко, но истинско. Кварталът по това време беше като вилна зона. Не, че и сега не е супер. Обаче на времето.... Е, бе друго. Минало, сладко минало. Цветя, дървета, магазини, гледка. На седемнадесет е прекрасен.