Г-жа Метлата влязла в една стая и изведнъж се озовала в бялото училище. Това училище било магично и вълшебствата изниквали като гъби пред нея. В него имало добри феи и според поверията те имали способността да носят и превръщат всичко в любов. Децата, които учили в това училище били принцове и принцеси на природата. Малките ученици още имали цветни дъги в сърцата си. Знаели да мечтаят. Обучвали се на почтеност и владеели безгрешно вежливите думи. При всяко ново постижение пред тях се отваряли различни, нови врати със странни чудеса. В едната стая имало чадъри с рисунки по тях, които щом ги разтвориш тръгваш на пътешествие в миналото и бъдещето. От това приключение се завръщаш променен. Ставаш още по любопитен за доброто и злото. В друга стая имало гигантски оранжеви цветя, които окрасявали таваните и оживявали, когато някой влезе. Имало и дълъг коридор, където стояло нарисувано зелено дърво, изпъстрено с вълшебни думички - търпение, усърдност, благодарност, приятелство.

Навън светът бил мрачен и несправедлив. Студеното време разрушавало дърветата, цветята, почвата, небето. Хората нямали пламък в очите, били бледи и тъжни. Всички човеци постепенно се превръщали в роботи – механични движения и механични чувства, което било първия признак, че човечеството загивало. Имало и други хора, които били като криви огледала. Смешни и неподозирано тъжни. Но всеки, който влизал в бялото училище се пречиствал. Влизали в стаите и се превръщали в чисти, с цветни мисли, същества. Виждали цветове и магията се задействала, като им давала надежда за по-добър живот. Същото се случило и с Госпожа Метлата. Започнала своя път към промяната. Днес тя научила, че благата дума, изречена от малки принцеси, топли почти толкова силно, колкото цялото слънце. И тогава разбрала, за да постигне своите мечти е задължително да започне да се променя. Всеки ден в бялото училище бил за нея не само по-мъдър, но и забавен от предишния. Така пораствали силите на Г-жа Метлата в света на човешката магия.