Есенна намижка   Навън ръми.  Капят тихо есенни листа.  Капят в топлата и влажна земя. Ухаеща на зима, тук е и сега е. Плаче и сивото небе. Плаче, като хленчещо за нещо мъничко хлапе. Сълзите стават две. На едно сърце и на едно небе. Плаче за човечност, топлина, слънце и вода. Търси и копнее за топъл глас, сричка, дъх. Идват те навярно като дъжд от един човек, случаен някъде на път. Ето, че изведнъж стих си съчиних и спря се болката за миг. Лицето цъфна с мъничка усмивка. Появи се даже и една закачлива  есенна намижка. ;)    Светлана Каменова