Магията на облаците сякаш избираш.

Обичаш, обичаш и с боровете в зелено,

сякаш се разливаш.

Вятърко – леко, все пее с реката,

а листенцата бляскат, огряти в песента на гората.

Навяват все

красота, все любовта към природата.

Луната вечер облива тревата, а как само  светва в блясък земята.

Реката става шумна, тъмата скита в гората – безшумна.

Пълнолунието зад облак се крие.

Планината в облак сякаш се мие.

Нощ е, а на сутринта –

пак изгрява слънчева роса

и ни буди птица с песента.