Отново плач и стон.
Отново и молитва една -
за децата на тази бедна и китна България.
Нима не стига, че Българийо,
не хае никой за теб.
Как тази красота 
ще познаем?
Народът е бедност и нищета.
Все по-често животът
наказва с омраза.
Да, това е болест,
направо проказа.
Кой?
Какво?
Как ни наказа?
Не, няма приятели вече,
в коварен ден, час, минута,
живеем човече.
Нима не е време, както преди.
На главата все повече беди 
и как даже боли.
В белия ден вече е по-черен
и по-беден.
Дори и децата 
навлякохме им срам.
Ще ги учим от черни учебници 
и така ще делим
едни да мечтаят цветно,
а други в черни краски. 
Мечтите детски, така от малки
да почерним.

автор: Светлана Каменова