Много често тайно или с придружител отиваме на психолог или психиатър. Срамно е в едно не дотам толерантно общество. Децата, а и възрастните се подиграваме и от там остава рани, не заслужени.
Децата те подиграват, а възрастните те толерират за жалост това поведение. 
За първи път посетих психоложката на моето дете, когато ми казаха че не е наред. Аз съм отворена към тези лечение и проведох най-щастливия разговор. Тогава за малко бяхме разделени със съпруга ми и наистина мислих, че е възможно. Тогава научих, че то рисува с цветни моливи, усмихнати лица. Нямах никакво място за притеснение.
Научих, че е много страшно да си подиграван ,че си чувствителен. Аз също отидох на такъв срамен доктор. Казвам срамен, защото момчето преди мен също скри от колегите , че е на такъв преглед. Каза - " По работа." Анатемосан си за цял живот, че искаш душата ти да е здрава.
Колко сме тесногръди. В други страни ходят и на психиатри, психолози и работят, без притеснения.
Само тук се оказва, че нямаш не само шанс да работиш, но си и ставаш мишена на подигравки.
Пък който се връзва, той си е виновен.
Или просто попада в мрежите на собствения си кошмар.
Няма толерантност, а и етика на здравна култура.

автор: Светлана Каменова