Кралицата на антикварните реликви - Разказ
1-част
Тя обожаваше вечерта и нощния живот. Наталия, вече шестдесет годишна се радваше на момичешка фигура, на която могат да завиждат и двадесет годишните девойки. Стегнатото й атлетическо тяло, показваше неуморен труд в фитнес залите. Не спазваше нито една диета, с изключение на това да няма хляб и захар на масата. Обожаваше да катери по високите и недостъпни места из природата. Беше катерачка, плувкиня и не спираше да се интересува от откриване на забележителности в планината.
Беше богинята в дискотеките. Едни я мразеха, защото красивите й крака и стегнат бюст, бяха неудържимо красиви и изящни.
Танцуваше, като луда в нощния вихър на нощта, притеглена в прегръдките на ритмичните звуци.
За младите беше кралицата на танца. Възхищаваха й се, и я гледаха със същите подигравателност и ехидност, присъща на младежката възраст. Тя се разголваше до пилоните и жадните за нея мъжки тела се опитваха да я хванат в примка на поглед и въздишка.
Знаеше своите предимства и затова не си съперничеше с никого.
Идваше в дискотеките за да пие текила с лимони да забърше поредната среднощна бройка за любов.
Пушеше, като комин и не й пукаше. Този неин порок я отпускаше от напрежението.
Живееше на половин час от града, в затънтено вилно- селце до града. Мразеше, тесните малки без въздух пространства. Къщата, която закупи съвсем изгодно считаше за свой дом. Тя живееше в червената къща. Наталия знаеше за всички неща, които говореше селото за тази къща, но не обръщаше много внимание на това.
Живееше близо до гората, обичаше да почива под дебелите сенки в градината, но също й да кани шумни компании.
Беше безсрамно богата жена, пълна с възможности.

Натали се занимаваше със своите дейности с лекота и никога не се оплакваше. Сякаш й да го правеше, някой ще обърне внимание. Имаше охрана, управител и две жени, които се занимаваха с къщата. Въпреки това, тя помагаше на жените, напътстваше ги. Всички бяха нейни помощници и приятели същевременно. Нямаше деца и това я натъжаваше за кратко. Но имаше доста бизнес през годините, който управляваше с лекота и хъс на успешна жена и дама в обществото. Освен хотелите, които бяха няколко имаше и антикварен магазин , който тя градеше с любов и голям интерес.
Антикварният бизнес я привличаше с това, че миналото идваше при нея в настоящето. Хората, които и носеха някакви ценности, носеха не вещ а история, вплетен в цял живот. Това за нея не беше ненужна вехтория, а епоха от минали времена. Така събираше с вълнение история и от тази история правеше още живот. Магазинчето и сякаш оживяваше и хората се отбиваха да надникнат и да разгледат някоя картина, странен инструмент, посуда или картички, защо не и детски играчки. Тя ги хващаше в ръце и им се радваше, след което ги почистваше или носеше на реставратор, да оправи някой дефект, появил се от годините. Понякога сама се справяше с реставрирането, особено на стари бижута от сребро и камъни. Красивите бижута на които се беше натъкнала този път представляваха интерес и за някой друг. Нейният нюх на търговец, усещаше опасност. Този път беше на прав път. Преди два дни ги беше заключила в сейф, женска интуиция или нюх на търговец не знаеше. Тя се вледени само , като ги погали с пръсти. Сякаш освен архаично минало, почувства болка, кръв, любов и сълзи. Опитваше се да се освободи от това чувство, но знаеше че има нещо недоизказано от собствениците , които се отърваха за малко пари от бижуто. Бижутата имаха истории, тя ги намираше или те нея. Не успяваше да си отговори на този въпрос.
Сега гледаше претарашения магазин и не вярваше на очите си, че нищо не липсва. Очевидно някой търсеше нещото, което не е вътре. Без съмнение, знаеше или подозираше че са красивите старинни бижута, гравирани, почистени от нея. Почистваше ги със специалните препарати за сребро, след което ги прибра в сейфа на къщата. Този път им отдели толкова внимание, характерни само за майстор познавач, който се наслаждава на великолепно творение.
В офиса беше мразена, ненавиждана, но двуличието на служителите й беше ненадминато , всички и се мазнеха и разтваряха устни в лицемерни усмивки. Разливаха се в лукавство , а прегръдките им ще речеш, че са на стари познайници. Но го имаше страха да не загубят работата си и сякаш, че правеха всичко възможно да й угодят всячески. Тя също беше мръсница, каквато е заложено да бъде във всяка женската природа и се държеше, както си иска със своите служители. Някои я оприличаваха в жив дявол в обвивката на жена. Хитра, лукава, манипулираща и отмъстителна. Това беше нейното амплоа и стандарт, който тя демонстрираше на всички подчинени.
Дълбоко, дълбоко, някъде в себе си обаче беше нещастна. Въпреки парите, страха на подчинените, връзките и вечерите пълни с удоволствие. Натали запълваше празнини в своята душа, когато я обхванеха тези мисли имаше една сламка за спасение, от провала, самотата, нещастието и това беше магазина й за реликви. Антиките й в центъра на планинското градче се гледаха с удоволствие и тя никога не беше сама в него. Влизаха любопитни местни жители да погледат за малко и да се докоснат до предметите. Други за да я видят, как работи и непрекъснато подрежда, и трети за да й донеса нещо с надежда да открия в този предмет, това което търси. Някой пък стояха за да поговорят с нея. Освен магазинчето, притежаваше две хижи в околността, един семеен хотел, ресторант и няколко бунгала за отдих в планината.
Запалила цигара се наслаждаваше на поредния летен ден, но вече дълбоко притеснена в какво се забърква купувайки мистериозно скъпоценно колие, за никакви пари. Мисълта я глождеше и тя започваше да се страхува. Погълната от мисли, реши да се разходи. Библиотеката беше на един хвърлей разстояние. Медальонът имаше странни писания, дали щеше да успее да ги разгадае. Искаше да попита собственика, който беше наполовина китаец, ще може ли да й помогне. Наталия искаше да стигне дъното на историята, каквото й да струва това. Библиотекарят не успя да помогне и тя се обади на свой приятел и колега от Франция. Беше са запознала на курс по реликви и с годините си останали приятели, но се чуваха малко. Минаха няколко дни и той й изпрати телеграма, че спешно трябва говорят. В телеграмата загатваше да не споменава за колието. Както, че ще я посети в най-близко време. Сега на половината любопитна и объркана, предчувстваше грозяща, черна опасност. Вече трепереше и започна да набира мобилния телефон на човек от подземния свят, който да я изкара от страната без някой да забележи. Набързо събра багажа си и отиде да преговаря и съставят план за бягство. За целта събра най-необходимото и разбира се, старото изящно бижу от сейфа.
Вече, чакаше полет за Франция, като телефонира на Филип, но не отговаряше. Знаеше , че ще се изненада, понеже той самият след няколко дни трябваше да е при нея. Тя скри бижуто на сейф, близо до летището. Полетът, беше частен. Само за нея. Ключът се полюшваше върху верижка на гърдите и, когато тя се облегна спокойна в самолета. Изморена и мислейки си за чаша вино и сладки приказки със своя приятел, вече таксито я оставяше пред къщата му. Вратата беше открехната, вещите бяха стоварени на земята. В сърцето и сякаш биеше толкова учестено, толкова лудо че не можеше да разбере какво й се случва. Объркването и напрежението й се засилваха с всяка минута, когато го видя него. Филип, който още дишаше едва едва в локва кръв и се опитваше да и каже нещо, докато не издъхна в ръцете й. Ужасът и се беше изписал на лицето и тя треперейки през сълзи набра телефона на местната полиция. Шокът толкова я беше облял, че полицията я беше задържала и вече заподозряна, обвинена в убийство лежеше в мръсна килия на Париж. След няколко дълги часа, със своите познания по френски се добра до своите адвокати и успя да излезе. Излизайки от там, още в главата й бяха запечатани всички детайли, които не и даваха мира. Купища с нахвърляни изрезки от стари вестници, закачени карти по стените висяха зловещо, от не ремонтираните стаи, ненужни вещи дори за антиквар. Карти и скици наслоени с прах и зловещи молитви сякаш викаха от стените на къщата. Явно нишката на здравия разум на онзи весел, разведен колега когото познаваше от години се беше скъсала. Беше неочаквано, втрещена от цялата грозна гледка на , която се натъкна. Никога нямаше да забрави този ужас и вцепенен страх, който я накара да изпищи в кошмарите й занапред. Дори, полицията не искаше да се занимава с този случай и набързо прекрати разследването с неясни мотиви и доводи.
Твърдоглава й умна жена , знаеше че кошмарът едва сега започваше. Прибирайки се в хотела, забеляза претарашената стая да я гледа сякаш с нагоре с краката и тя се строполи на един стол. Спомни си за своя познат, който обичаше и се доверяваше, а сега лежеше мъртъв и в съзнанието й, като съвсем непознат, чужд човек. Обади се вкъщи за да провери хората, които се грижеха за делата й дали имат нужда от нещо. Повече от всичко знаеше, че изцяло тя е тази която има необходимост от тях и то, повече от всичко на света.
Погълната от мисли, се запита дали тази антика, не е мотивът за убийството. Шокът, емоциите през деня, хилядите въпроси не й даваха мира, и така не заспа цялата нощ.
На сутринта телефонира до дома си, където вдигна нейният верен управител и загрижено я попита дали не се е случило нещо. Искаше да помогне и тя го искаше до себе си. Той беше не само управител на имението й, но и човек на който държеше. Все още запазен, мъж, който имаше природна красота. С годините неговите мъжки черти се разгръщаха и му отиваха. Беше влюбен в тази жена , но гордостта му не му позволяваше да разкрие чувствата си. Тренираше и преподаваше бойни изкуства през малкото свободно време, съчетавани с бизнесите на своята Наталия. Този път нещо го стегна, опита се да си даде вид на силен и непринудено и задаваше въпрос, след въпрос. Усети сполетялата я опасност. Тя не успяваше да се прикрива, вцепенения й глас, леките сълзи, които се стичаха вече бяха реалност. Тя го викаше. Искаше да го прегърне и след толкова години неизбежно се предаде и сподели, че го желае. Искаше да бъдат заедно. Това признание се разля в сърцето му, като горчилка и сладост. Не знаеше как да спре треперенето на сърцето и каза едно глухо, идващо от дълбините на душата си обичам те, много. Мъжът, който не можеше да бъде трогнат от почти нищо се предаде на сърцето си. Любовта беше буря, която го беше свалила и той не можеше да се бори с нея.
Тя също беше, се изморила да бъде цял живот в различни връзки и приключения. Искаше да закотви щастието и да има стабилен партньор, който да е само неин. Искаше да започне нов живот в това провинциално селце, някъде в покрайнините на Франция.
До това време имаше да се случат още купища изпитания. Щяха ли да си спомнят с усмивка или запаметят, като лош спомен нямаше никаква идея. Тя знаеше, че неизвестните са много и нещо се беше изправило на пътя й към така жадуваното, щастие.
До какво точно се беше добрал Филип? Какво ставаше с нея. Не можеше да се владее, забрави да спи, яде и говори. Това, което се случваше я разтърси силно и я пречупи завинаги. Кошмарът беше явен и нямаше събуждане от него. Живееше в друг свят, на лудост, пропита с кръв и загадки. Имаше неизвестни, които я плашеха. Не знаеше нищо от това, което се случваше. Това не беше нейният живот, не беше истина. В същото време, беше гадна и тъжна реалност.
Трябваше и две седмици за да се съвземе от цялата история. Бижуто не струваше, чак такава стойност, според нея. За нея животът беше висша сила и няма цена, която да плати убийството, вплетено в цяла кървава драма. Полицайте й сложиха охрана и отделно я натъпкаха с хапчета, които да затъпят случващото се около нея. Най-сетне се чу, разтърсващо почукване от което се изплаши и подскочи цялата. Нервите й бяха изпилени до краен предел. Жан, нейният Жан. Управител и човек, който желаеше в прегръдките си. Още при самата му поява, тя знаеше, интуитивно че е негова. Целуваше го и притихнала в прегръдката му хлипаше едва доловимо. Той я притисна до себе си и я вдигна на ръце. Занесе я в спалнята, където се любиха със страстта на двама знаещи какво искат влюбени.
Двамата предусещаха, че това беше завинаги. Наталия, почувства нещо и това е онази истинската любов. Изчервена от страстния секс и любовна игра тя се сгуши в него и заспа изморена. Не беше спала цели четиринадесет дни и това й се отрази. Имаше сенки, които не успяваше да скрие с грим и тонове крем. Искаше й се да плаче, да вика, да се събуди от всичко, но не можеше. Не знаеше как. Беше свикнала да задържа емоциите в душата си, която вече беше сломена и изморена. Жан, беше опора, сродна душа и от господарка, тя се превърна в любима и жена, копнееща да бъде прегърната. Тя съблече бронята на лукава, хитра, властна мръсница и облече одежда на топла и обичаща жена, която имаше мъжка ласка. В един миг, изпусна миналото да си върви и виждаше образ на противна и властна, себична жена, която се отдалечава и я загуби от погледа си. Усмихната се събуди и знаеше, че няма да се срещне с това женско подобие на нея.
Имаше нейния Жан, който още спеше до нейното голо тяло, запазило се във времето. Усмихна се доволно.
Най-после полицията реши да се завърнат в държавата си. Според техните проучвания, всичко е било лошо стечение на обстоятелствата и случаят не представляваше интерес за тях. Бяха минали две седмици на спокойно съжителство. Нямаше инциденти и за тях случаят беше решен. Летището ги посрещна с гъмжило от народ и те се сляха в тълпата, като двама влюбени туристи. Тълпата от народ бързаше и никой не забелязваше никой. Отидоха до сейфа, в който беше скрито бижуто. Натали, треперейки от вълнение го заразглежда и то се търкулна между пръстите й. Тогава единият камък се извади от зъбците и под камъка видя изписани още много ситни йероглифи. Прибраха се мълчейки.
Тя седна на бюрото и започна да отстранява внимателно камък по камък, като заснемаше всичко. Този път имаше нужда от помощта на много влиятелен човек, който да й помогне в решаването на загадката. Не искаше и да си навлича още неприятности, затова направи среща на оживено заведение с приглушена светлина, тиха музика и едва забележим персонал, който беше дискретен. Това беше човек интересуващ се от антики и със съмнително минало, за когото имаше доста слухове, с неприятен отенък. Говореха повече от отминаващата неусетно вечер и застъпиха в развиделяващите часове на деня. Звъняха на още доверени хора, които бяха изпитвани във времето и доказали своята лоялност и преданост.
Техен познат спомена, че познава отшелник по бойни изкуства, който живее в забравен манастир в скалите и със сигурност ще може да им помогне. Превеждал над сто езика и тайните почти не съществували за него. Не обичал градския бездушен живот и затова живеел в самота и хармония с тишината.
Натали, веднага спонтанно скочи да тръгват. Но преди всичко в планината имаше нужда от инструктор и учител, защото не можеше да скрие опасните предизвикателства в нея.
Тази планина, беше свърталище на пазени магии, тайнства, съкровища, появяващи се след залез слънце и горски пазители за които се разнасяха легенди. Определено имаха нужда от водач, който да ги преведе през магичната планина.
Жан също не искаше да я остави в ръцете на други и тръгна след нея в търсене на отговори на загадката. Намериха, опитен водач и затръгваха към къщичката, която се знаеше, че е сгушена в скалите на стар манастир. Отиваха с тънка надежда, че този мъж ще се справи с техните въпроси и ще направи, малко по-ясно тяхното бъдеще. Пътят минаваше доста трудни пътечки, осеяни с красиви гледки, но и опасни възвишения. Пътят се ронеше на места и само благодарение на воля и твърдоглавост, вече се виждаше това все още красиво и недостъпно място. Преминаха широка река, където се оглеждаха дървета и сякаш отпиваха с устни от нея. Изкачиха стълби в скала от където надничаше, стара варосана къща. Почуквайки с любопитство, дали има някой на вратата ги посрещна мил и дребен на ръст старец. Той ги покани да влязат съвсем непринудено в скромен дом. Имаше в помещението маса, няколко стола, печка на дърва и етажерка с книги. Така заслуша на своите гости странници , чудатата им случка. Той приемаше всичко много сериозно и не пропусна нито за миг, някоя подробност. Мърморейки си нещо, характерно само за него си, взе да изважда стари речници и записва ред по ред. Внимателно записа каквото намери за необходимо и усмихвайки се сам на себе си имаше отговор на загадката.
Вечерта идваше и се очертаваше доста дълга и вълнуваща. Покани ги да останат и те се съгласиха без да протестират. Всички гости очакваха с нетърпение нещо от миналото да се съживи и те да го разбулят.
Това е царствено колие. Принадлежало на арабска принцеса, която трябвало според традицията да се омъжи за най-заможния владетел от околностите. Подарил й го принц, с който се обичали от деца.Така и показвал своята вярна, чиста любов. В бижуто имало тайна карта към неговия замък, ако родителите й я омъжели за друг. Също се говорело, че съкровищата, се пазели в пещери от глутница с вълци. Вълците през деня били стражи от човешки вид, които ставали на вълци пазители. Камъните на бижуто притежавали сили, вълшебни. Необикновена мощ, която била втъкана в тях за да привлича светлина и обгръща притежателя им. Така той ставал невидим във видимия свят. Планът им наистина успял и те избягали от царството на принцесата. Никой след това не чул нищо за тях. Всички от царството помислили, че се е хвърлила от кулата, заради нещастната си любов.
Колието минавало от ръце на ръце. Много легенди били разказвани, докато не стигне до Наталия. За момента всеки вярвал, че освен легенди, мистерии и вълшебства, то имало и нещо прокълнато. Наталия се беше вгледала в бижуто. Излезе от стаята и се опита да се слее с вечерното сияние. Сложи си колието и се загледа в звездите. Всичко изглеждало прекрасна жива легенда, която започнала красиво. Звездите трепкали примамливо в булото на вечерта и тя виждаше как блещука всяко скъпоценно камъче от колието в тъмата. Точно, като звездици на наниз от примката на приказка. Вълшебна , но страшна. Вдиша свеж кристален въздух от планината и взела си отговорите, които намери за себе си, тя се прибра при останалите.
На следващия ден, вече беше дарила медальона на музея.
Закупи няколко декара лозя и стара къща, като реши и да започне нещо ново с голяма любов.