"Рисувам" - Светла Каменова Рисувам с палитра от думи, свят красив, но понякога тъжен и сив. Свят пълен с болка, с ветрове и така вървя през села и градове, а мъката и пустошта сякаш, че реве, протяга безпомощно ръце и ме зове. Къщи запустели, на хълмовете са спрели и сякаш онемели глави от мъка са навели. Тишина раздира селската земя, има само тъга останала на хората сега.  Но надежда има, защото се спрях и видях Къщички със спретнати градинки четири усмихнати баби, саминки, продават полски цветя, яйчица те помнят глъчта и смеха. Те вярват, че доброто време пак ще се върне и щастието на хората  ще се сбъдне. Рисувам и тъгувам ... за мъката по света. Тази картина мрачна на платното днес оживя.
https://drive.google.com/file/d/1ruYNG-pz7ZV50oYmKWTgJAHw6KhD0pq3/view?usp=drivesdk