И душа ще му дам  

Днес приятели нямам.
От проблемите навънка бягам.
Облачето ме видя и се то засмя.
После в корабче се появи.
Плаваше в небето с белите платна си цели три.
Едно дете на асфалта си рисува 
и подава ми своя тебешир.
Нарисувах му човек и морска шир.
Човекът от асфалта подаде ми ръка
и играхме на жумичка, после бутахме и колела.
Светът за малко онемя.
Имах си приятел със разперени крила.
Дълго гледах го така.
Колко е хубаво да си имаш приятел.
Нарисуван макар,
той е ценен дар!
Тогава си по-малко сам.
Усмихна ли се и душа с тебешира ще му дам!